Новото законодателството в областта на икономическото управление трябва да бъде насочено към повече растеж, а разширените правомощия на Комисията по отношение на бюджетите на държавите от еврозоната трябва да подлежат на засилен демократичен контрол, заявиха членовете на ЕП в сряда , приемайки позицията на Парламента за втория пакет за икономическо управление — т. нар. „two pack“. Най‑големите промени спрямо предложенията на Комисията са новата глава за координиране на емитирането на държавни дългови инструменти, включително частичното обединяване на дълг в еврозоната, както и правната защита на страните, изправени пред заплахата от изпадане в неплатежоспособност.

Гласуването идва след като Комисията по икономически и парични въпроси одобри двата текста с незначително мнозинството, недостатъчно за ясен мандат за водене на преговори с държавите членки. С пленарен мандат преговарящите от страна на ЕП вече ще могат да започнат разговорите за постигане на споразумение по законодателството.

Жан-Пол Гозес (ЕНП, Франция), докладчик за правилата за държави със значителни финансови затруднения, заяви: „Ако подобни правила бяха приети преди две години, проблемите, които в момента изпитват някои страни, щяха да бъдат избегнати, тъй като вече щяха да бъдат предприети открити и навременни действия.“

Елиза Ферейра (С&Д, Португалия), докладчик за предложението за засилване на изискванията за бюджетна отчетност за всички държави членки от еврозоната, заяви, че законодателството трябва да има по‑широк обхват. „Фискалната дисциплина не може да бъде алфата и омегата на нашата стратегия. Ние трябва да балансираме отново краткосрочните си цели, така че те да бъдат насочени към растежа и да се излезе от порочния кръг на високите лихвени проценти на дълговото финансиране“, добави тя.

Фонд за обратно изкупуване, еврооблигации и инвестиции в инфраструктурата

Позицията на Парламента добавя допълнително измерение, пряко свързано с растежа, към пакета от мерки и предлага няколко краткосрочни инструмента за намаляване на дълговете. Сред ключовите предложения е създаването на Европейски фонд за обратно изкупуване на дълг, който да групира заедно дълговете на всички членки на еврозоната, които надхвърлят 60% от техния БВП. В момента размерът на тези дългове възлиза на около 2,3 билиона евро. Според предложението той трябва да бъде погасяван в продължение на 25 години при по‑нисък среден лихвен процент. Това ще осигури пространство за извършване на трудни структурни реформи и ще помогне да се прекъсне порочният кръг на високи лихвени проценти, висока задлъжнялост и нисък растеж.

Като по‑дългосрочни мерки, един месец след влизането на законодателството в сила, Комисията ще трябва да представи пътна карта за въвеждането на еврооблигации и предложение за инструмент за растеж, който да мобилизира 1% от БВП годишно, или около 100 милиарда евро, за период от десет години, за инвестиции в инфраструктурни проекти.

Повече контрол от страна на Комисията, но не и подпис под празен чек

Упражняването на новите увеличени правомощия на Комисията ще бъде наблюдавано отблизо от държавите членки и от Европейския парламент, така че да се гарантира надзор, отчетност и законност. За тази цел даването на увеличени правомощия трябва да се подновява на всеки три години, така че Европейският парламент или Съветът да бъдат в състояние да ги отменят.

От своя страна, текстът за изключителните правомощия на Комисията по отношение на държавите, изправени пред фалит, поставя Комисията в по‑силна позиция спрямо собственото ѝ първоначално предложение, най‑вече чрез въвеждането на по‑широкото използване на правилото за гласуване с „обратно квалифицирано мнозинство“ в Съвета.

Това правило ще се прилага, например, когато Комисията препоръча коригиращи мерки, които да бъдат предприети от дадена държава или когато изиска да се представят нови планове за намаляване на дълга. Тези решения ще се считат за приети, освен в случай, че Съветът не ги отхвърли.

Растежът като крайна цел

В съответствие с промяната в настроенията, и двата текста подчертават необходимостта да се гарантира, че фискалният мониторинг няма да спъва растежа. Прегледите на бюджетите, които Комисията ще извърши страна по страна, трябва да бъдат по‑всеобхватни, за да се гарантира, че съкращенията на бюджетни разходи няма да засегнат инвестициите с потенциал за растеж.

Усилията по съкращаване на разходите в държавите от които се очакват значителни съкращения, не трябва да навредят на инвестициите в образованието и здравеопазването, особено в страните в тежки финансови затруднения. Комисията също ще трябва да оцени и страничните ефекти, за да се увери, че трудностите на дадена държава не се дължат на лоша политика, провеждана на друго място в Еврозоната.

Държавите членки също ще се трябва да предоставят подробна информация за потенциала за създаване на работни места и икономически растеж на техните инвестиции, както и графици за намаляване на дефицита, които да се задействат при изключителни обстоятелства или при тежка икономическа криза.

В заключение, текстовете предвиждат гаранции за правото на социалните партньори и гражданското общество да изразяват становищата си по препоръките на Европейската комисия и да бъдат по‑добре включени във формулирането на политики.

Правна защита от неплатежоспособност

Ново правило ще даде възможност на Комисията да постави под правна защита дадена държава, която се намира на ръба на неплатежоспособността, давайки ѝ по този начин повече яснота, стабилност и предвидимост при решаването на проблемите ѝ. След като получи подобна защита, държавата не може да обяви фалит, кредиторите ѝ трябва да се представят на Комисията в срок от два месеца, и лихвените проценти по кредитите ще бъдат замразени.